Неомициновият сулфат е широкоспектърен антимикробен агент от класа на аминогликозидите и при ветеринарното клинично лечение има предимно сравнително добър ефект върху грам-отрицателните бактерии; на второ място, той има известен ефект и върху грам-положителните бактерии, Mycobacterium tuberculosis и Mycoplasma; въпреки това той е неефективен, когато се използва в дози, които се назначават рутинно. В специфичния спектър на чувствителните патогени неомициновият сулфат е по-чувствителен към Escherichia coli, Salmonella, Bacillus pneumoniae, Aspergillus и Bacillus dysenteriae; докато е по-малко чувствителен към Pseudomonas aeruginosa и анаеробни бактерии.
С оглед на по-голямата токсичност на неомицин сулфат клинично инжекционно приложение, така че като цяло не е за инжекционно приложение; при лечението на бактериални заболявания на животните приложението е ограничено до питейна вода, смесване и други перорални приложения. Тази употреба, главно за лечение на пилешки бактериален ентерит, бактериална диария, бактериална диария и други чревни заболявания, причинени от горепосочените чувствителни бактерии.
Разбира се, по-уникалният бактерициден механизъм и целта на действие на неомициновия сулфат го прави съпоставим със сегашните ветеринарни клинични общи антиинфекциозни лекарства, като на практика няма фармакологични противопоказания. Единствено по отношение на физичните и химичните ефекти неомициновият сулфат реагира с цефалоспориновите антиинфекциозни лекарства и трябва да се използва отделно при прилагане.
Неомицин сулфат рядко се абсорбира от стомашно-чревния тракт след перорално приложение при пилета. Особено в състояние на непокътната чревна лигавица общото количество неомицин сулфат, абсорбирано в кръвния поток чрез вътрешно приложение, е по-малко от 5 % от общото количество приложено лекарство.
Въпреки това, ако лигавицата на храносмилателния тракт е непълна, например язва, епидермално излющване или възпаление на лигавицата на храносмилателния тракт, до 20 % от неомицин сулфата може да се абсорбира в кръвообращението на организма през лигавицата на храносмилателния тракт със значително повишена пропускливост и да се разпредели в черния дроб, бъбреците, сърцето, белите дробове и коремната кухина.
Абсорбираният в организма неомицин сулфат се концентрира предимно в ядрените клетки, особено в белите кръвни клетки. По-голямата част от него бързо се отделя от организма чрез бъбреците. В случай на бъбречна недостатъчност обаче, екскрецията на неомицинов сулфат ще бъде затруднена и забавена; и по-голямата част от неабсорбирания неомицинов сулфат ще се екскретира с изпражненията. В рамките на 24 часа около 12-25 % от абсорбирания неомицин сулфат се отделя от бъбреците, а около 50-90 % се отделя с жлъчката.
По отношение на антибактериалния спектър неомициновият сулфат действа оптимално главно срещу Грам-отрицателни бактерии, особено срещу Escherichia coli и Salmonella salmonicida; големи дози неомицинов сулфат имат добър ефект и върху микоплазмата при пилетата. Икономическата стойност на лекарството обаче може да бъде значително намалена чрез увеличаване на дозата на лекарството, а вероятността от нежелани реакции също може да бъде увеличена. Поради това китайските ветеринарни клиники, насочени към микоплазмата, използват освен макролиди и макромицини; в други страни и региони по-често се използва макромицин.
Въпреки това съвместното приложение на неомицин сулфат и антимикробни средства, като пеницилини, цефалоспорини, саксини, фосфомицини, тетрациклини, макролиди и др., има по-висока, по-добра и по-икономична стойност на приложение от самостоятелното приложение на неомицин сулфат при по-сериозни бактериални системни инфекции и по-трудни за лечение респираторни заболявания, особено когато се комбинира с някои калиев клавуланат, мепробамат, сулбактам и други потенциращи средства.
